Дойде време Бай Миле да ми разкаже за един важен период в живота на всеки мъж. Става дума за задължителната военна служба. Или казармата, както е по-известна.
Влизане в казармата
Всички младежи по онова време са били длъжни да отбият военната си служба. Тези с висше образование са служели по-малко. Но да се влезе във ВУЗ е било сложно. Имало е квота 50% за момчета. От тях е имало квоти за малцинства, сираци, партийни дейци и накрая остават само няколко места за стандартен прием. Това отказва много младежи изобщо да кандидатстват. А оттам пътят е ясен – военна служба.
“Наказателна рота на Мачу Пикчу у царевичака”
Това беше отговорът на Бай Миле, когато го питах къде са го изпратили да служи. Годината е 1965г. Той е завършил техникума “Попов”. Вечерта роднини и приятели му организират празненство за изпращането. А на сутринта, с влак от гара Искър, се отправя към Грудово, където изкарва две години. То се намира в югоизточна България, в района на Бургас и границата с Турция. Имало е практика младежите от София да се пращат много надалеч, за да не бягат от поделението и да не се прибират вкъщи. Сега разбирам защо спомена Мачу Пикчу. Днес Грудово е прекръстено на Средец.
Подготовка като при “тюлените” от специалните части
Трета армия е била в района на Сакар. Директивата е била, че трябва да задържат 30 мин евентуално нападение от страна на Турция. Очаквало се е, че след този период ще дойдат руснаците и ще помогнат. За да се посрещне подобаващо такава заплаха, командирите на поделението са изисквали от войниците непрекъснато да тренират. Били са в перфектна физическа форма, както и са обучавани много във военното дело и стратегията. Подготвяни са да се борят с живота си, за да удържат първата вълна на атаката.
В поделението е имало три полка: артилерийски, кашишки (пешаци) и танков. Бай Миле е бил в последния. Но понеже е много висок, не му разрешават да е танкист. Правят го кашик (пешак) в полка. Смеем се, че е трябвало да върви пеша до танка и да го пази от ощипване.
Почти не са имали отпуски. А и дори да те пуснат, в района не е имало къде да се отиде. Най-много да отидеш на някоя сладкарница или кино. А и „мацките“ не са обръщали много, много внимание на войниците.
Т34
По това време на въоръжение са били съветските танкове Т34. Когато танка е тръгвал на тренировки, войниците са се накачулвали върху него и така са се придвижвали. Това е голям проблем, когато навън е зима от минус 20 градуса и замръзваш щом се хванеш за желязо. Но пък возията е била много “мазна” и приятна.
Екипажът на танка се е състоял от пълнач, който зарежда оръдието, картечар, както и шофьор на машината. Не бива да пропускаме и съществената роля на командира на танка.
Танковете са били управлявани чрез ръчки, които блокират лявата или дясната верига. По този начин са завивали.
Тренировка и стратегия
По време на обученията с танкове се е следвал сценарий, симулиращ реални бойни действия. Първо напред тръгват машините. С няколко изстрела разчистват вражеските картечари. След това кашиците изпреварват танка и почват да стрелят. Танкът се движи с 40 км в час, а те трябва да бягат по-бързо – пред него. Между кашиците има и гранатометчик. Такива обучения е имало доста често. Бай Миле е бил късоглед и е носел с очила тогава. Заради това му разрешават да не носи противогаз по време на тренировките.
Занятие “Дружба” с руснаците
По време на това учение, войниците са инструктирани, че ще водят реални бойни действия. Но все пак са били с халосни патрони. От баржи са свалени “вражески” танкове. Симулиран е десант на бряг. Ротата е получила команда “Окопай се!”. Всеки е трябвало да се окопае в траншеите така, че над него да мине танк. И наистина са минали танкове над тях! Звучи зловещо само докато го пиша… Предполагам, че на живо е било същински ужас.
Руските войници са се държали много дружелюбно и приятелски с нашите.
Най-сладките години
Противно на общественото мнение, Бай Миле споделя, че това са били най-сладките години в живота му. Не разбира всички онези младежи, които всячески са се опитвали да отлагат военната си служба.
Останали са само спомените
Наскоро Бай Миле попада на снимка от поделението. Сега то е ограбено и полуразрушено. Останали са само голите стени. Всичко друго е изчезнало. Нищо не подсказва за славното минало на мястото и за хората служили там. Остават само спомените на войниците.
Автор : Деян Благоев
