Днешното интервю започна с наздравица. Бай Миле вдигна тост за темата и за това, което ще обсъждаме. Днес говорим за времената, когато всички бяха милионери и богаташи, но парите не им стигаха да си купят нищо. Инфлацията не прости на никой. Но както знаем от икономиката – това е повторяем процес и се случва на няколко години.
Национализацията от 1947г.
1947г е началото на една поредица от финансови промени. Държавата прави конфискация на производствата и фабриките. Освен това през март 1947г. влиза в сила закон за обмяна на парите. Всички емисии до 1943г. излизат от обръщение и са заменени от нови. Срещу бонове и пари всяко физическо лице е можело да получи максимум 2000лв. Нашият герой не помни какъв е бил курса понеже тогава е бил едва на 2 г. Тогава законът е бил гласуван с цел да се изземат парите на богатите фабриканти и чорбаджии. Всички, които са имали над определена сума е трябвало да се простят с до 70% от имуществото и парите си. Всички, които са имали над определен брой квадрати жилищна площ са попадали под закона. Има не малко случаи на семейства, които се развеждат, за да запазят апартаментите си. Смеем се, че така са осигурени жилища за партизаните, които от горите се нанасят в аристократични постройки в центъра на София.
Тогава са започнали лека полека да се развиват и ТКЗС-тата, където всеки е включвал земите и животните си. Някои твърдят че е било доброволно, а други казват, че е било „доброволно“.
Паричната реформа от 1952г.
На 10.05.1952г. се осъществява скоростна реформа. Всичко е било много потайно и не се е знаело за него. Просто хората разбират, че парите се заменят 100 към 4. За всеки 100 стари лева ти дават по 4 нови. Това съотношение е базирано на руската рубла и е със съдействието на СССР. 1 лев се е равнявал на 1.70 рубли. Интересен факт е че същата година, на 28-и юли, е открит Монетния двор до КЦМ на гара Искър.
1962-а година
Тогава обмяната на парите е била 10 към 1 без ограничения, колко ще обмениш. Рублата се става равна 1.30 лв, а долара на 1.17лв. През тази година също се изтеглят някои стари емисии пари и се отпечатват нови.
Изселването от края на 80-те години
В края на 80-те години на ХХ-и век много турски семейства решават да напуснат България в резултат на възродителния процес. Заедно с тях към съседката ни изтичат доста капитали. По спомените на Бай Миле това води до криза и БНБ остава без ликвидност.
Обезценката от 1999-а година
Тогава се смениха парите. Съотношението е било хиляда стари лева да се обменят за един нов лев. Тогава много народ загубва спестяванията си. Масово се е обяснявало на населението, че лихвите са големи и е най-изгодно да се внася на депозити. И хората са внасяли по много. Но в един момент губят, особено пенсионерите. Те не са смеели да ги обърнат в долари. А доларът стига нива от 3000 лв. В някои компании заплатите са се изплащали седмица за седмица понеже икономиката и инфлацията са били много нестабилни.
Много пострадват и хората, които цял живот са внасяли пари в детски спестовни влогове. След деноминацията и инфлацията тези спестявания са стигали за чифт обувки. А това са спестяванията за 18г.
Цялата тази ситуация не подминава и хората с жилищно-спестовни влогове. На всеки от тях се е падало определено количество лихво-точки. Но накрая никой нищо не вижда от тези точки и влогове. По същия начин се губят и вноските за коли.
Облигационните заеми
За тях Бай Миле няма много спомени. Но това, което ми разказа звучи доста интересно.
Когато през годините държавата закъсва за пари, са се взимали решения за теглене на кредит под формата на държавна облигация. Заемът се тегли от народа като на всеки се дават облигации под формата на купони. Това е било задължително. А когато идва датата на падеж на облигациите се тегли нещо като лотария, с която се решава на кого да се върнат парите, понеже не е имало за всички. По този начин хората са се лишавали от спестяванията си, за да финансират държавата. И много от тях никога не възстановяват парите си.
Интересно е да чуеш за тези кризи от първо лице. И въпреки тях хората са успели да преживеят и да се справят по някакъв начин с немотията и лишенията и сега за Бай Миле те са просто спомен от едни изминали времена.
