Както разказах в предните статии, Бай Миле е роден през 1946г. в гр. София. Днес с него си говорим по една много интересна и изключително важна тема – а именно образованието. В съвременното общество много се говори за училищата и дали те подготвят правилно децата ни. Но нека се върнем шестдесет години назад и да чуем детската глъчка от класната стая на Бай Миле….
Детски градини….
Едно време не се е ходело на детска градина. Даже Бай Миле сподели, че майка му е учила само до трети клас. И то по много банална причина – трябвало е да се работи на полето и в семейното стопанство. И родителите не са давали децата им да отсъстват много и да се занимават с образование. Но да се върнем към 50-те години и спомените за училище.
В Гео Милев е имало само един предучилищен дом. В него не е имало много деца, а само няколко на много заети родители. Децата са тръгвали на училище на 8 годишна възраст. Класовете са се наричали „отделения“. За да се сформират отделенията, учителките са обикаляли квартала през лятото и са разпитвали кои деца навършват 8 години. И направо ги записват за класовете си. Не е имало тромави процедури за кандидатстване, както е сега. Учителките тогава са се наричали „другарки“ в крак с съвремието. Освен това са се стараели да поощряват децата и са им пишели добри оценки, за да ги стимулират да учат.
Началното училище….
Първото училище на Бай Миле се е помещавало в национализирана еврейска къща. Тя е била преправена за училище, като за собствениците е била оставена една стая за живеене. В общо помещение са учели първите четири класа. Отоплявали са се с една печка на дърва. Имало е около 20-ина деца. Учителките са работели заедно с всички класове, като са казвали кой клас, какво да прави. Класната на Бай Миле е била приятелка на по-големите му сестри. Както и той сам каза, това му е помогнало в началните класове да получава повече петици. Едно време оценяващата система е стигала до 5.
Тук е мястото да направя една историческа вметка. В периода 1952-1953г. правителството решава да внедри в България петобалната система за оценяване по подобие на Руската такава. Преди това се е използвала шестобална. В продължение на четири години са се използвали петте скали, докато през 1956-1957г. се взима решение образователната система да се върне към 6-степенната оценителна система. Така в крайна сметка се получава един микс, в който работим с 6-степенна система, но се използват реално само 5 степени, понеже оценката 1 не се прилага ефективно, а само в изключително редки случаи. Скалата започва от 2 (слаб) и завършва на 6 (отличен).
31 СУЧЕМ „Иван Вазов“…
С указ на МОНТ от 01.09.1954г. в кв. Гео Милев се създава смесено училище „Димитър Полянов“. Днес то е по-известно като 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ или с прякора си – Бастилията. В началото на учебната година на второ отделение, класът на Бай Миле е преместен от старата къща, в новото училище „Димитър Полянов“. Там той учи до четвърто отделение и след това „отделенията“ започват да се наричат „класове“. След 7-и или 8-и клас се преминава в гимназиално образование и се отива в техникум или в езикова гимназия. Там се е учело до 12-и клас. Техникумите са били на мода понеже директно се излиза с професия. А и инженерните науки са се търсели.
По спомените на Бай Миле, в 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ е имало железен ред и дисциплина. Децата са били държани изкъсо и своеволията са се наказвали. Не са имали униформи, но са ги обличали по съветски тертип с рубашка. Имало е постоянно проверки и ако не слушаш – нула номер. Класовете са били с по около 30 ученика.
Любимите предмети…
В училище Бай Миле е бил много добър по математика. А причината е много романтична – бил е влюбен в дъщерята на учителката по математика. И за да я впечатли е залягал здраво над задачите и формулите. И така чрез любовта към това момиче той става добър математик. Като повечето ученически тръпки и тази завършва в училище и не се задълбочава. След много години той я среща, но тя не го познава. И така приключва този романтичен епизод в юношеския живот на нашия герой.
Друг любим предмет му е била музиката. Бай Миле е бил в хора по пеене. Даже е бил и солист на училищни представления в Младежкия театър. Докато взимах интервюто той ми запя една партизанска песен, която е изпълнявал в ученическите години. Интересен факт е, че той е слухар. Никой не го е учил на ноти или на солфеж. Но пък може да изсвири всичко. Талант! Например в казармата си е намерил една изкорубена китара. Отделял е всеки месец пари, за да я оправи и да й смени ключовете. Един негов другар, Цецо Ярето, му е давал уроци как се свири.
В 6-7 клас са започнали да записват в Пионерския дворец. Навремето той се е намирал в сградата на Семинарията. И там се е влизало с връзки за интересните специалности. Пионерския дворец е представлявал място, където са се провеждали кръжоци (музика, изкуство, артисти,…. имало е дори курсове за ватмани) за пионерчетата. Понеже не е имало свободни места, Бай Миле записва кръжока по шлосерство.
Техникум „Попов“ и гимназиалните години…
Бай Миле завършва техникума „Попов“, който е за радио и телевизионна техника. Навремето училището е делило една сграда с техникум „Киров“, но впоследствие се разделят и всяко се сдобива със собствено място. Забавен факт е, че в първата година след разделянето хората не са знаели къде точно се намира новата сграда на техникум „Попов“. Поради този факт, в деня на изпита за кандидатстване се явяват по-малко кандидати от свободните за прием места. Това помага и на Бай Миле, който е в този випуск. Той си спомня, че тогава са били приети и ученици с успех около 4. За сравнение, в последващите години, се приемат само пълни отличници, понеже напливът е огромен.
В техникума учениците са ходели с униформи, близки до военните. Имали са и ромбоиден петлик със звезди, които са указвали в кой клас е ученика. Учениците са имали фуражки с козирки, както и вратовръзки. Там са се изучавали всички специалности свързани с радио, телевизия, медицинска, съобщителна и железопътна техника. Впоследствие ги разделят и профилират. Освен теорията е имало и учители по практика. Те най-много са повлияли на образованието на Бай Миле. Тези учители са симулирали технически проблем върху апаратурата и учениците е трябвало да намерят начин да го отстранят. Така са научавали по-добре материала.
24 май….
Бай Миле сподели, че през всичките години в училище, в техникума, а и след това на работа, са ги скъсвали от тренировки за манифестациите по случай 24-и май. Щом наближи периода се започват ежедневни тренировки с набиване на крак. И не е имало оправдание да отсъстваш от парада и тържествата. Жив, умрял – трябва да си на манифестацията.
Доброто поведение е най-важно…
Навремето, освен оценките, много се е гледало и поведението. То също е било оценявано и много се е държало на него. И при провинения са го намалявали. Например дядо Милан не се е интересувал от оценките на Бай Миле в бележника. Повече го е интересувало да види оценката на поведението му през годината. Друг пример за важността на доброто поведение е майката на Бай Миле. Той е отнасял по един шамар всеки път, когато не поздрави някоя дама от квартала или когато се държи зле със съседите. Доброто поведение е било на висока почит.
Бай Миле си спомня повечето свои бивши съученици. Част от тях не са между живите. Никой от тях не е станал богаташ или политик.
Автор : Деян Благоев
