Продължаваме разговора за живата история на България с нашия герой Бай Миле. Можете да прочетете първото интервю с него ето тук.
Днес темата на разговора ни е как е изглеждала България в периода 1900-1950г. Информацията е разказвана на Бай Миле от неговите родители и роднини. Това е много добър пример за предаване на знанието от поколение на поколение и за запазване на спомените от живота.
Преди един век…
Преди 80 години, сегашния софийски квартал Гео Милев всъщност е бил поредица от ниви в землището на село Слатина. Това е било едно доста голямо село, в което към днешна дата са открити доста археологически доказателства за древни цивилизации. Лека полека през 30-те години на 20-и век София започва да се разраства и хора от цяла България изкупуват нивите. Същото прави и дядото на нашия герой. Подтикнат от липса на поминък, през 1936г., дядо Милан разпродава всичките си семейни ниви в Радомирско и се преселва в София. След като закупува мястото, наема предприемача Бай Милети да му построи къщата. Интересно е да се спомене, че навремето предприемача си е получавал парите, чак когато завърши къщата. Преди това не му е било плащано. Къщата е построена на гредоред, като за основите е използван английски цимент„Портланд“ и е завършена през 1938г. И е здрава до ден днешен.
Втората Световна война…
По време на бомбардировките на Втората Световна война сестрите и родителите на Бай Миле са използвали мазето, за да се крият. А прозорците на стаите им са били покривани с черни пердета, за да не могат самолетите да виждат светлините на сградите и да не се ориентират къде да хвърлят бомбите. Основно сме били атакувани от английска авиация с четиримоторни самолети-крепости. На няколкостотин метра от къщата е имало попадение на авиобомба и е разрушила наполовина постройката намираща се там. Една от причините да има атаки в този район е намиращият се наблизо противо-зенитен полк, разположен на Редута. Част от изсипаните тогава бомби все още стоят в земята и не са детонирани. Пресен случай е намерената 200кг авиобомба точно до Военна Академия „Г.С.Раковски“ през септември 2018г. Народният театър „Иван Вазов“също е уцелван от бомба.
Преселението…
По време на бомбардировките, семействата с роднини извън София, се вдигат и се изнасят от града. Шумът от падащите бомби е бил ужасен, особено примесен със страха дали няма да те уцелят. Затова много хора нарамват в бохчи (парче плат, което се връзва и се пренася като чанта или се слага на пръчка) с малко багаж и потеглят на път. По този начин семейството на Бай Миле е изкарало няколко месеца при роднините си в Радомирско и при дядо Гиго. Натоварили са се на влака и са заминали. В селата рядко са се пускали бомби и е било по-спокойно. В тези години е имало купонна система и не е имало достатъчно хляб.
Ежедневие и още нещо…
Навремето стопаните са ставали в 5 часа сутринта и са започвали да домакинстват, да се грижат за добитъка и да работят на полето. Когато дойде икендията (когато слънцето е в най-високата си точка), на работниците им носят ручок (обяд) в бохча-та. Жените са били облечени с бели забрадки. На полето са жънели със сърпове. На едната ръка са имали паламарка (дървено приспособление, като пръст). На места в България целият процес е съпроводен и с песни, за да минава по-бързо времето. Ожънатото се е връзвало на ракойки (снопове) и мъжете са ги товарели на каруци снабдени с ритли и разтежки. Каруците са се теглели с волове, хванати с ярем. Заклинвали са ги с желязно жегло, за да не се разкачат и да не избягат воловете. По време на Първата Световна война, както и на Балканските войни са се конфискували волове, коне и каруци, за да служат на фронта. С навлизането на новата бойна техника, през Втората Световна война са взимани само коне.
През Втората Балканска война, дядо Милан е бил фелдфебел в конен полк. Тогава се е приемало за стандарт да имаш големи и хубави мустаци. Дядото е имал две жени, понеже е имало нещастие в семейството. Раждат му се четири деца.
Дядо Гиго…
„Дядо Григор (Гиго; Гигата) е бил мангизлия“, каза Бай Миле. Бил е лихварин и е държал кръчмата. Всичко е обръщал в ниви и сребро. А къщата му е изглеждала като пълна съборетина. На долния етаж са били животните. Над тях, върху пръстчен под от тор и слама, са живеели хората. Имало е само една спалня за родителите. Седемте им деца са спели на пода. Печка се е палела рядко, понеже топлината излъчвана от животните е топлела горния етаж. Оджака (огнище, камина) е бил основно, за да готвиш на него. Медните съдове са се закачали на синджири и отдолу се е палел огън. Отдолу се е слагал един метален триъгълник наречен пирустия. На сватбите са се подарявали медни съдове. Ток в къщата не е имало чак до 60-те години.
Това е една малка част от разказа на Бай Миле за този интересен период и началото на 20-и век в историята на България. След няколко дни ще публикуваме още от неговите интересни спомени за живота през миналия век. Следете страницата ни за още интересни истории за България и живота на българите.
Автор : Деян Благоев
